(Не)възможна среща?

На кафе с моя 28-годишен Аз.

Представяте ли си, ако един ден ви посети гост от миналото?

Не случаен човек, а вашето собствено по-младо Аз.

Какво бихте му казали? Какво бихте премълчали?

И кой всъщност би имал повече нужда от този разговор?

Ето една подслушана (не) възможна среща между Дойч на 28 и Дойч на почти 58.

Две мои версии разделени от тридесет години опит, грешки, открития и съмнения.

Дойч на 28: Здравей. Искам първо да кажа нещо. Изглеждаш... добре. Малко се притеснявах...

Дойч на 58: Благодаря. Знам, притеснението ти всъщност ми помогна да се поддържам във форма…

28: Видях, че клякаш сутринта, докато си миеш зъбите.

58:(усмихва се) Видя ме.

28: Защо?

58: Защото имам три минути, в които така или иначе стоя прав пред мивката. Защо да не са две минути, в които правя упражнения?

28: Колко?

58: Тридесет клякания. После тридесет навеждания. После тридесет лицеви опори. И пет набирания. Всяка сутрин. Триста и шейсет дни в годината. Повече от петнадесет години.

28:(пауза) Триста и шейсет дни?

58: Да, надали пропускам повече от 10 дни в годината.

28: Това е... много.

58: Не. Това е малко, но повторено много пъти. Точно затова работи.

28: Добре, но я кажи — колко лицеви опори можеш да направиш сега? Не на серии, наведнъж.

58:(пауза) Защо?

28: Просто питам.

58: Не, не просто. Питаш, защото това е твоят начин да измериш на колко съм ОК.

28: Може би.

58: Колко правиш ти?

28: Сто. Почти всяка сутрин.

58: Знам. Помня и не почти всяка сутрин, а почти всяка седмица :)

28: Добре де :) а ти?

58: Като станах на 40 започнах едно предизвикателство — да правя всяка сутрин сбора на годините си. Така 10 години всяка сутрин. На 50 реших, че ще направя колкото мога и успях 60 — има го сигурно в YouTube, а чакай — по твое време още го нямаше — нито Google, Facebook… ChatGPT…

28: Нямам идея за какво говориш даже… Отклоняваш отговора май :) сега, колко можеш да направиш?

58: Да, нямаш идея :) Сега имам минимум — да направя поне 10 всяка сутрин. Обикновено правя 30-35, но винаги заемам позиция за да направя поне 10, почти винаги продължавам. Без героизъм. Без серии до отказ. Просто тридесет. Чисти. Бавни. Като поздрав към тялото, че работи.

28: Защо толкова малко? Нещо боли ли те?

58: Не. Просто, защото вече не доказвам нищо. На теб ти е нужно числото да е голямо, за да си сигурен. На мен ми е нужно числото да е същото и днес и утре, и в други ден, и след пет години. Постоянството е новата ми сила.

28:(тихо) Аз ще ли стигна до там?

58: Ще стигнеш. Само че не за един ден. И не като се откажеш от стоте. А като разбереш, че стоте не са целта. Целта е да правиш каквото и да било, всеки ден, цял живот.

28: А спорт? Още ли караш сърф?

58: Не. Wing foil.

28: Какво?

58:(усмихва се) Все още не съществува. Ще го измислят някъде към твоите четиридесет.

28: И какво е?

58: Дъска на подводни крила под краката. Надуваемо платно като крило в ръцете. Глисираш — летиш на около половин метър над повърхността. Тихо. Без шум. Само вятър и вода.

28: Звучи... абсурдно.

58: Знам. Помниш ли как се чувстваше първите пъти на сърфа?

28: Като че летя.

58: Това е като да летиш наистина. Нямам търпение да го опиташ.

28: Чакай. Ти на 58 правиш това?

58: Аз на 58 правя това. Затова правя тридесет лицеви опори всяка сутрин. Не за да съм впечатляващ. За да мога да продължавам да опитвам нови неща, когато се появят.

28:(пауза) Това е най-добрата причина, която съм чувал.

58: Благодаря. Отне ми тридесет години да я формулирам така.

28: Чакай. Имам един въпрос. Може би най-важният.

58: Давай.

28: Какво още не знам, че искам да правя?

58:(пауза) Това е добър въпрос. Много по-добър от очакваното.

28: Благодаря. Имам си моментите.

58: Имаш. Добре. Първо — ще пишеш. Книги.

28:(смее се) Аз? Книги?

58: Да.

28: За какво?

58: За дишане. Сън. Движение. Хранене. Осъзнатост.

28:(пауза) Значи става сериозно с тези работи.

58: Става. И знаеш ли кое е смешното? Първата ще я напишеш на английски.

28: На английски? Защо?

58: Защото ще живееш в Щатите.

28: Да бе… (дълга пауза) Сериозно ли?

58: Сериозно.

28: Кога?

58: По-скоро, отколкото си мислиш.

28: Не съм планирал това.

58: Знам. Приключение ще е… ще видиш…

28: Чакай, чакай. Имам още въпроси.

58: Очаквах това. Но нали знаеш от фантастичните романи, които обичаш… не всичко мога да ти кажа. Имаме лиценз за здраве и дълголетие само днес.

28: Ох, добре… Тези тридесет лицеви опори всеки ден...

58: Тридесет, да.

28: Каза 360 дни в годината.

58: Да.

28: Какво правиш през другите пет дни?

58:(усмихва се) Над океана съм май.

28: В смисъл?

58: Летя. Между Щатите и България. Доста през последните години.

28:(пауза) Значи си се върнал?

58: Връщам се често за бизнес, а и България…. Ще видиш… На твоята възраст си мислиш, че ще тръгнеш и това е. Не е. Връщаш се. И всеки път е различно. Но се връщаш.

28: За какво се връщаш?

58: За хората предимно. За работа. За думи, които звучат различно само на български. Има едни такива думи. Темели, например. На английски е foundations — точно, но безкръвно. На български Темели има тегло. Държи стара памет в себе си.

28: Това ли е заглавието на едната книга?

58: Не — на поредицата, на подкаста ни.

28: Какво е подкаст?

58: Ох, и това го няма още, ще видиш — като радио предаване, но вече и с видео.

28: Нещо ме пързаляш, аз не обичам да ме снимат.

58: Знам, продължаваш да не обичаш, но с всеки запис става по-лесно :)

28: Колко книги написах?

58: Шест. Засега… създаде и 4 документални филма за Превенция.

28:(тихо) Уау.

58: Знам. И аз не очаквах.

28: Един последен въпрос за бъдещето.

58: Да, става опасно :) Давай.

28: Щастлив ли си?

58:(пауза) Това е по-добрият въпрос от лицевите опори.

28: Знам. Уча се.

58: Щастлив? Не знам дали е точната дума. Но съм... спокоен. И любопитен. И ми харесват хората около мен. И сутрин, когато правя тези тридесет лицеви опори, понякога си мисля: ето, още един ден, в който мога. Това е по-добро от щастие. Щастието е настроение. Това е основа.

28: Темел?

58:(усмихва се) Започваш да схващаш.

28:(тихо) Значи Темелите...

58: Темелите не са целта. Темелите са, за да можеш да забележиш живота, когато той се случва. Тяло, което боли, не може да забележи нищо. Ум, който не е спал, не може да присъства. Човек, който не е дишал съзнателно, не може да се успокои навреме, за да види красотата.

28: Може ли още един въпрос — за тялото?

58: Давай.

28: Как се чувстваш в него на 58?

58: Различно от това, което очакваш.

28: В смисъл?

58: На твоята възраст тялото е като перфектен инструмент. Очакваш от него и то отговаря. Скачаш и то скача. Натоварваш го и то понася. Имаш отношения с тялото си като с двигател. Наливаш гориво и имаш резултат.

28: А сега?

58: Сега имам отношения с него като със стар приятел. С когото сме били през всичко. Който носи белези. Който понякога ме изненадва — приятно или неприятно. Който има свои настроения. И с когото вече не съм нетърпелив. Слушам го.

28: Това звучи някак спокойно.

58: Спокойно е. Но цената е една — научил съм нещо ново.

28: Какво?

58: Благодарност към тяло, което не е в най-добрата си форма.

28:(пауза) Не разбирам това.

58: Знам. И ти няма как да го разбереш сега. Защото на твоята възраст, ако тялото не е в най-добрата си форма, ти го виниш. „Защо не мога повече? Защо ме боли? Защо не е по-добре от миналия месец?" На моята възраст, ако тялото не е в най-добрата си форма, аз пак му благодаря, че функционира. Че ме носи още един ден. Че мога да правя тридесет лицеви опори, а не нула.

28: Това звучи като поражение.

58: Знам, но ще ти кажа нещо, което ще ти прозвучи още по-странно — това е едно от най-големите открития на живота ми.

28: Защо?

58: Защото да се научиш да обичаш тяло, което вече не е перфектно, е по-трудно от това да изградиш перфектно тяло. И е много, много по-полезно. Защото перфектното тяло е временно. Любовта към тялото, което имаш — каквото и да е то — е завинаги.

28: А кой е до теб? Сега, на 58. Майка, татко, Дани, Митко…?

58: Прекарвай повече време с всички, които са ценни в живота ти…

28: Плашиш ме малко…

58: Знам, това е нещо, което осъзнавам, че съм можел да дам повече за всеки един от тях и за още някои истински приятели… И още — ще срещнеш хора, за които сега дори не подозираш. Хора, които в определени моменти ще станат важни, но много от тях ще изчезнат. Внимавай за истински ценните хора, ще ги познаеш… Пиша за това в Дишам.

28: Няма ли начин да ми кажеш как сега?

58: Не :( отне ми трийсет години да го разбера сам. И още не съм сигурен, че мога да го предам. Може би трябваше да дойдеш ти, за да го кажа на глас.

28: Ох добре, ще внимавам. Аз уж дойдох да ти покажа как изглеждам, колко съм силен и какво съм постигнал — да се изфукам малко :) а ти ме замисли и натъжи.

58:(дълга пауза)

28: Какво?

58: Нищо. Просто си спомням колко ми се искаше някой да ми каже това — да ме подкрепи, да ме успокои, че всичко ще е наред на твоята възраст.

28: Присмиваш ли ми се?

58: Не разбира се! Здрав, силен, успешен — имаш увереност, която ще ти трябва. Само че имам един въпрос.

28: Давай.

58: Колко от нещата, в които вярваш днес, мислиш, че ще са с теб след 30 години?

28:(пауза) Всичките.

58: Това казах и аз :)

28: Чакай. Не съм дошъл да ми се правиш на психоаналитик. Исках да си говорим за дълголетие. Това май е голяма тема за теб в момента.

58: Да. И не. Виж — голяма част от хората, които продават „longevity" в моето време, са на твоята възраст. Между 25 и 35. Млади. Силни. Красиви. Тялото им е аргументът. Посланието е като твоето: погледни ме, прави като мен и ще изглеждаш така.

28: Това звучи разумно.

58: Звучи. Но имам съмнения, които не мога да заглуша. И мисля, че няма да съм единственият.

28: Ето пак започваш със съмненията.

58: Това май наистина е от възрастта :)

28: Добре. Какви са съмненията?

58: Възможно ли е дълголетието да се демонстрира на 32?

28: Защо не? Виж биомаркерите. Виж VO2 max. Виж...

58: Виж се в огледалото на 90?

28: Не мога да се видя в огледалото на 90. Това е след… 62 години…

58: Точно това казвам.

28:(пауза) Започвам да разбирам...

58: Усещаш… Дълголетието е цел, която ще изпитаме — ако имаме късмет — едва в последното десетилетие от живота. Дали ще сме независими, активни, физически жизнени и умствено присъстващи на 85, на 90, на 100. Колко връзка има това с как изглеждаме пред камера на 28?

28: Може би много?

58: Може би. Не знам. Но въпросът си струва да се зададе.

28: Добре, ама науката много напредна. Имам протоколи. Имам система. Имам резултати.

58: И аз имах. Знаеш ли какво стана с някои от тях?

28: Какво?

58: Същата наука ги отрече. След петнадесет години се оказа, че са били непълна картина. Или направо грешна.

28: Кои?

58: Няма да ти кажа. Не искам да ти разваля изненадата.

28: Това е нечестно.

58: Това е животът. Но има нещо, което не се промени за тридесет години — хубавите трайни резултати в здравето ми идваха само там, където бях последователен. Не там, където бях впечатляващ, но за кратко време. Най-важните неща за здравето не струват нищо. Дишането е безплатно. Сънят е безплатен. Ходенето е безплатно. Тишината е безплатна. Простата храна е по-евтина от сложната.

28: Тогава защо здравословният живот изглежда толкова скъп?

58: Защото някой трябва да продаде нещо. А никой не може да продаде онова, което вече имаш. Затова цялата индустрия е насочена към това да те убеди, че ти трябва нещо, което всъщност имаш.

28: Това е малко цинично.

58: Не е цинично. Описателно е. Цинизмът би бил да кажа, че всички лъжат. Аз казвам, че повечето просто следват логиката на пазара. Не злонамерено. Просто структурно.

28: И какво да правя с това?

58: Можеш да започнеш да си задаваш въпроса кой печели от това, в което се опитват да ме убедят? И запомни, че най-ценното ти нещо — и за теб, и за мен — е нещо, което не можеш да си купиш и никой не го продава: време.

28: Да, чувал съм това и преди. А има ли много информация и наука за здраве в твоя свят?

58: Чувал ли си някога за Фунията на истината?

28: Не.

58: Аз я измислих преди известно време :)

28:(смее се) Колко удобно.

58: Представи си фуния. В горния, широк край са твърдения, верни за почти всички. „Сънят е важен." „Движението помага." „Водата е добра." Никой няма да спори.

28: Очевидно.

58: Точно. И защото са верни за всички, са твърде общи, за да са полезни за когото и да е конкретно. С напредването надолу по фунията информацията става все по-точна, все по-лична. В най-тесния край е истина, валидна само за теб — твоето ДНК, твоите изследвания, твоите конкретни условия.

28: Това е логично.

58: Само че проблемът на твоето време — на нашето време всъщност — е, че информация от средата на фунията се представя като персонална истина от дъното. Личен протокол, изпитан върху едно тяло, се продава като универсална рецепта.

28:(тихо) Аз ще правя ли това?

58:(усмихва се) О, да.

28: Добре, но как да помогна на хората?

58: Като им кажеш: ето какво работи за мен, ето при какви условия, ето какво още не знам. Скромността е радикална стратегия. Особено в съдържание за здраве.

28: Чакай — на колко казахме си сега?

58: Наближавам 58. Тридесет години в тази работа.

28: И какво си научил, което да си струва да чуя?

58: Хмм. Виждал съм протоколи, които изчезнаха. Методи и уреди, за които след петнадесет години се оказа, че показват в най-добрия случай непълна картина. И съм работил с хора, които са здрави в напреднала възраст не защото са следвали популярното течение, а защото са поддържали прости навици десетилетия наред.

28: Кои хора?

58: Хора с двадесет-тридесет години пред мен. Тези, които живеят по начин, по който и аз бих искал да живея на тяхната възраст. Те са истинските longevity инфлуенсъри. Без камера. Без протокол. Само с десетилетия живян избор в тялото.

28: Малко скучно звучи.

58: Да, но е скучно — защото повторението може да изглежда монотонно, но точно в това е силата му.

28: Ама виж, аз искам видими резултати сега.

58: Знам. И аз исках. Но ще ти задам един въпрос, и ще те моля да го мислиш сериозно.

28: Слушам.

58: Ако говорим за дълголетие и кажеш „искам резултати сега" — не е ли същото като да кажеш „искам да съм на 100 години сега"? Това ли искаш всъщност?

28: … Не.

58: Какво искаш?

28: Искам... следващите 70 години да съм здрав и активен.

58: Видя ли. Когато целта е такава, инструментите не могат да са същите, които те направиха майстор на спорта на 16.

28:(пауза) Това е малко тъжно.

58: Защо?

28: Защото значи, че трябва да загубя нещо, за да спечеля друго.

58: Не. Значи, че трябва да обикнеш друго. И повярвай ми — ще го обикнеш.

28: Един въпрос, който не съм сигурен, че искам да задам.

58: Тези са най-интересните. Давай.

28: Страх ли те е?

58: От какво?

28: От това, което идва. От по-нататък.

58:(пауза) Понякога. Не за здравето ми — за сега се чувствам страхотно и пълен с идеи и неща, които ме ангажират и зареждат. Страх ме е от това да остана здрав отвън и празен отвътре. Да изгубя любопитство. Да започна да повтарям едни и същи мисли, като плоча, която е заседнала.

28: И какво правиш срещу това?

58: Срещам се с 28-годишния си аз от време на време. Кара ме да си задавам неудобни въпроси.

28:(усмихва се) Полезен съм.

58: Повече, отколкото си мислиш.

28: Добре. Има ли нещо универсално? Нещо, което винаги си е струвало да правиш за здравето си?

58: Да. И е смешно, защото е било пред очите ти през цялото време. Просто е твърде просто, за да го забележиш.

28: Кажи ми.

58: Дишане. Сън. Движение. Хранене. Осъзнатост.

28:(дълга пауза) Това ли е?

58: Това е.

28: Това го знам от десетгодишен.

58: Знам, че го знаеш. Но не го правиш. Или го правиш частично, или го правиш само когато имаш проблем, или го правиш само за да изглеждаш добре. Аз ги наричам Темели. Стара българска дума за фундаменти.

28: Защо такава тежка дума?

58: Защото заслужават тежка дума. Темелите не обещават постижения. Те правят постиженията възможни. Не са оптимизации — те са предпоставки. И изискват само едно: постоянство.

28: Постоянство звучи скучно.

58: Знам, каза го вече :) И аз така мислех.

28: А сега?

58: Сега мисля, че скуката е една от най-подценяваните стратегии за дълголетие.

58: Написах книга за това.

28: Аз?

58: Да, ти :) и се казва „Съм".

28: За какво е?

58: За това, че идентичността не се изгражда с героични жестове, а с малки повторяеми действия. Нарекох ги Обреди.

28: Звучи мистично.

58: Нарочно. Защото иначе никой няма да им обърне внимание. Хората обичат тежки думи, ако стоят зад прости истини.

28: Хитро.

58: Не е хитро. Просто е работещо.

28: Добре. Кажи ми за нещо ново. Имам чувството, че ме засипваш с... основи.

58: Стартирах нещо. Казва се Moytu.

28: Какво е?

58: Опит да си помогнем да правим това, което сами знаем, че трябва да правим.

28:(пауза) Това звучи като... малко?

58: Точно толкова е.

28: Защо?

58: Защото проблемът на нашето време не е информацията. Проблемът е разстоянието между знаенето и правенето. И това разстояние не се скъсява с нова информация. Скъсява се с различно отношение към себе си.

28: Чакай, чакай. Ти си този, който си говори за информация цял живот. Сега ми казваш, че не е важна?

58: Казвам ти, че не е достатъчна. Знаем най-много от всякога. Но най-здрави ли сме?

28:(пауза) Не знам. Не съм там още.

58: Аз съм. И отговорът е: не.

28: Любопитно. Бих ли се запалил аз по този проект, как мислиш?

58: Честно?

28: Честно.

58: Мисля, че би ме погледнал с насмешка. С плочки на корема и хубав тен от сърфа.

28:(смее се) Вероятно.

58: И не бих те виновил. Аз също щях да го направя.

28: Но сега не би?

58: Сега виждам колко много хора знаят какво трябва да правят, и не го правят. И не защото са глупави или мързеливи. А защото никой не им е казал, че последователността не идва от мотивация. Идва от различно отношение към себе си.

28: Това звучи като терапия.

58: Малко.

28: Има ли нещо, което съжаляваш, че не си направил?

58: Знаеш ли кое е странно? По-малко от това, което съжалявам, че направих.

28: Това е парадоксално.

58: Не е. Грешките учат. Бездействието просто отлага. Затова не ти казвам да внимаваш повече. Казвам ти да правиш повече, но по-внимателно.

28: А има ли едно конкретно нещо?

58: Да. Съжалявам, че твърде дълго мислех, че скромността е слабост. Беше ми нужно много време, за да разбера, че скромността е форма на страх.

28: Това звучи като нещо, което ще игнорирам в следващите двайсет години.

58: Знам. Затова не ти го казвам като съвет. Казвам ти го като прогноза.

28: Колко проекта имаш в момента?

58: Само един. Просто има три измерения — brands, сега така се казват :)

28: Това не звучи организирано.

58: Истината рядко е организирана, защото изниква на места, на които не я очакваш — и ако я следваш, отстрани изглежда, че криволичиш.

28: Добре, философе. Кажи ми за Making Sense.

58: Това е последният ни проект, след последната книга — така продължаваме. Идеята е проста: ние сме залети с информация, но все по-рядко знаем какво да правим с нея. Всеки ден — ново изследване. Всяка седмица — нов протокол. Всеки месец — нов ти на 28 с категорично мнение :)

28: Аууу.

58: Каква е цената на това? Хората не стават по-здрави. Стават по-объркани. Затова Making Sense предлага инструмент — здравословното съмнение. Не цинизъм. Не недоверие към науката. А навикът да спреш за момент и да попиташ: това касае ли ме? Къде съм аз? Какво мога да направя лично аз с тази информация?

28: Аз не питам много, нали?

58: Добре се справяш :)

28: И ти питаш почти за всичко?

58: Да.

28: И това не те забавя?

58: Напротив. Спестява ми време. Защото не тичам в посоки, които и без друго ще се окажат грешни.

28: Добре. Нека опростим. Какъв е смисълът на всичко това?

58: Темелите, Moytu, Making Sense — три различни имена, едно движение. Не към новото, а към онова, което вече знаем, че работи. И което толкова лесно изоставяме в търсене на по-бързото, по-лесното, по-блестящото.

28: И какво е едно изречение?

58: Опитвам се да помогна на хората да стигнат до себе си по-бързо, отколкото аз стигнах. Да не им трябват 30 години, за да разберат, че отговорът не е бил в следващата книга, следващия протокол, следващия инфлуенсър — а в онова, което тялото им е знаело от самото начало.

28:(пауза) И мен ли искаш да ми спестиш на тридесетте години?

58: Не. Тебе те обичам такъв, какъвто си. Ти направи всички правилни грешки. Без теб мен ме няма.

28:(тихо) Това беше мило.

28: Един последен въпрос. Дълголетието — какво е?

58: Не е протокол. Не е рутина от десет стъпки. То е отношение към себе си — търпеливо, последователно, без излишна драма. Изграждано тихо, ден след ден, в решенията, които често никой не вижда и не ти ръкопляска.

28: Мислиш ли, че младите като мен longevity инфлуенсъри са прави?

58: Не знам. Но за тридесет години може би ще открият, че най-ценното не се е сменило. Че е било тук от самото начало. Просто е изисквало време, за да стане видимо.

28:(пауза) Ти гледаш напред, нали?

58: Гледам.

28: С какво?

58: Ти как гледаш напред?

28: С нетърпение.

58: А аз с любопитство.

28: Ще ме поканиш ли пак?

58: О, ти си вече постоянно тук — в нещо, което се казва Claude, то и аз съм там 🙂